Пролог
Тъмночервеният абажур хвърляше страстно-романтични отблясъци по ръба на чашата. Този път бяха избрали червено пенливо вино с рязък привкус. Ароматът омайваше с екзотична сладост. Екатерина се вгледа в малките мехурчета, които се вълнуваха зад тежкия кристал.
Винаги се беше впечатлявала от безупречността на вилата. Никога нямаше прашинка, всичко бе идеално подредено и дори когато я посещаваха в най-студените зимни дни, беше затоплена и уютна. Константин ѝ бе обяснявал подробности за смарт технологиите на отоплителната система, но тя така и не ги бе запомнила. Не беше и важно. Важното беше, че тук намираха така търсеното уединение, мястото, където можеха да бъдат само двамата.
Мъжът на сърцето ѝ поднесе своята чаша за наздраве и ѝ отправи изпълнен с обещания поглед над искрящия ръб.
