Вяра

Да се влюбиш тогава, когато вече си видял много от живота, може да е страшно. Дори опасно. Но любовта не признава разума и житейския опит. Делян е на ръба на физическото и психическото оцеляване, живее ден за ден, изгубил вяра в бъдещето и в доброто. А Вяра е живяла достатъчно, за да знае, че доверието е въпрос на здраво стиснати юзди. Една лунна нощ на морския бряг обаче променя всичко. Ще успее ли той да се измъкне от блатото? А тя ще може ли да свали бронята, градена дълги години? Съдбата обича смелите. Но само тогава, когато имат смелостта да вземат живота си в собствените си ръце.

«Вяра» е една изстрадана история. Не, не в смисъл, че всичко в нея ми се е случило лично — макар и да има и такива неща — а в смисъл, че любовта върви ръка за ръка със страданието.

Може би именно това я прави толкова красива. И някак, с годините ни става все по-трудно да се доверим на чистата романтика, на чувствата, които идват от сърцето, но създават толкова пречки в подредения ни свят.

Героите във «Вяра» имат своите романтични моменти, но тяхната любов минава през едни по-сериозни житейски премеждия. Което сигурно я прави по-силна и по-издържлива. Но може би не толкова розова, колкото понякога ни се иска да вярваме, че е любовта.

Да, може би усещането е различно. Да, може би изискванията стават по-високи. Да, може би ценностите малко се променят. Но любовта остава. И може да те спаси дори когато затънеш в брутално ежедневие.

Така ли е?