Пролог
Усещаше как въздухът не ѝ достига. Сърцето ѝ сякаш щеше да изхвръкне от гърдите, а дробовете ѝ вече не успяваха да поемат необходимото количество въздух. Краката ѝ натежаваха и ѝ ставаше все по-трудно да върти педалите, а сухите треви я биеха в краката. Колелото подскачаше по тясната неравна пътечка. В падналия сумрак все по-трудно различаваше очертанията и неравностите по нея.
Сграбчи още по-здраво кормилото, за да не излети от пътя и за момент се остави на инерцията и се заслуша в шумовете наоколо. Беше ли зад нея човекът? Чуваше плискането на бързеите по реката, нощните птици, жабите. И шумолене. Листата на дърветата край реката. Или не само? Нещо изтропа зад нея. Сърцето ѝ се преобърна и заблъска още по-бясно. Краката ѝ сами бясно завъртяха педалите.
